COMMON

През работите представени тук полека се стига до отговор, който изненадва. Същественото в съвременната живопис се оказва пресъздаването на състоянието като съдържание. Но това не е съвременен, дори модерен концепт, това е изконната теза, която насища „картините“ с дух и плът едновременно. Това е общото в живописта. С класическия си тон, тя е зад онова, което прави изкуството актуално, над онова, което го определя като съвременно, под или преди идеите за концептуализиране на образа или израза/експресията или просто тезисната ситуация, и далеч далеч пред човешкия опит, пред живота. С такива координати спекулативно поставяме живописта в профетична роля, но и това не е изненада за познавачите, а за онези, които още се съмняват, вземете тази малка теория и я отнесете към даден контекст - момент, територия и проява. С цялата власт на въображението и, разбира се, работите в тази изложба.