Сергей Рожин в две действия

​

Артистичното посредничество като форма на изкуство

 

 

Роден в семейство на майка лекар и баща строител на църква от Урал, художникът Сергей Рожин разказва, че е взел съзнателно решение да посвети живота си на изкуството още на тринадесет години. Преживяването е тревожно за него и до днес: малтретиран от група свои връстници в летен лагер, той разказва, че е започнал да рисува непрестанно, за да преодолее болката, когато се възстановява в леглото. Тази биографична история е уместна само когато се проследи почти религиозната вяра на Рожин в силата и лечебните свойства на наивността и посредничеството. Точно така: думата N, толкова ниска и мръсна, колкото и следващата, думата M, обозначаваща всичко, което предизвиканият от цинизма свят на изкуството пренебрегва като не (откровено) критично, в крайна сметка пропускайки огромния потенциал на каква нова искреност може да донесе. 

 

Една от най-ранните творби в рамките на ролята на художника като изследовател и посредник между царството, в което се намират идеите, и нас, хората, е поредицата рисунки в анимационен стил Grandma Hip-Hop_cc781905-5cde-3194-bb3b -136bad5cf58d_(2012), изобразяващ собствената си баба, напускаща малкото си село, за да посети големия град. Просто едно образцово божество би свършило работа, тя „слиза“, за да види сама начина, по който културата й живее, как се разширява и развива. Историята хумористично започва с нея и група възрастни жени, които свирят хип-хоп на група обикновени гъски. Любопитно, тя, която е убедена, че е смъртен дух точно като Дядо Коледа (жив е само докато човек не повярва в това), след това продължава към града, придружена само от една малка черна гъска – подходящ образ за нейния внук, самия художник. Там те срещат уличната котка, превъзходна, силна котка с едно синьо и едно червено око, умно и грубо създание, което въпреки това живее честно, за разлика от другите си приятели, които са загубили всякаква наивност. Преминавайки през поредица от приключения и заблуди, в леко абсурдната заключителна сцена баба Хип Хоп най-накрая разбира безсмъртието си, докато стои в градски автобус, гледайки в очите старица, точно като себе си. Тази жена обаче е едно от въплъщенията на нищо по-малко от самия „баща на идеите“, ключов персонаж на Рожин. 

 

Grandfather Street Art е продължаващ „ритуал“, както го описва художникът, който започна през 2013 г. и продължава до днес. „Основният метод на изследване, продължава той, „чрез който е възможно разкриването на същността на човек, навлизащ в паралелните светове на неговия ум и целия артистичен свят като цяло, е практиката на шаманизма. Като шаман бях избран от духа на Grandfather Street Art, но не съм единственият, защото не мога да се справя. Това е равнопоставен диалог със света на идеите и подсъзнанието, където няма прости отговори на въпроса за принадлежността на идеята за съзнанието и съзнанието на идеите.” Роден от маниите на измислен художник да види в светлините на кола или улични лампи горящите очи на същество от друго измерение, опитващо се отчаяно да общува с неговия свят, през годините този „ритуал“ се превърна в начин да се тества как много той като художник може или не може точно да предаде преживяванията от един свят в този, в който се намира зрителят на изкуството. Експериментите бяха под формата на аудиокниги, представления, музикални събития и цял нов език със собствена азбука. Шаманът и духът, естествено, се променят по пътя, както и тяхната мотивация. 

 

В първото, по-мрачно от двете действия, в които е разделена първата самостоятелна изложба на Сергей Рожин в One Monev Gallery, отново се появява измисленият художник, който също може да бъде зрител. Той върви през поле с глухарчета към фигура през полето, която всъщност е фигурата на дядото, който го наблюдава. Ето защо в този първи акт поредицата от три стъклени инсталации Dandelions(2013-2018), която еволюира едновременно и е част от Grandfather Street Art, поема водеща роля в сцената, докато съществото просто наблюдава тихо. Тук художникът третира концепцията за красота като намерен обект, за да анализира допълнително its nature. Разчитайки на първия инстинкт на хората, който най-често е да бъде уловен от големи и грандиозни изображения, художникът изпълва пространството на галерията с красиви сенки на цветя. Израстващи направо от пода върху стените, техните големи деликатни форми отвличат незабавното внимание от източника. Преситени и любопитни, очите накрая се насочиха към стъклените прозорци, издигнати върху голи дървени палети пред полето от растящи сенки, и забелязаха, че в основата си това са малки дупки от изстрели. Единствената намеса на Рожин в трите стъклени парчета, събрани от улиците на родния му град Екатеринбург, е да нарисува изображения на цветя около тях с бял маркер и да прокара светлина през тях. _cc781905-5cde-3194-bb3b -136bad5cf58d_

 

Второто действие на изложбата, по-леко в атмосферата си, разказва историята както на едно олтарно пространство, така и на a prison за художника. В самата централна позиция от тавана виси знаме с обърнат емблематичен Черен квадрат на Малевич, вписан в бял кръг на червен фон. Entitled The Swastika of Malevich (2018) това е в същото време почит, отделяне на страхове от минали форми, които чакат да бъдат надминати, и призив за появата на нови форми. Лаконичното изображение, подобно на лого, е мощно в препратката си към символи, които предават, от една страна, историческа травма, а от друга, крайъгълен камък в човешката мисъл в областта на изкуството. Задържайки се между тях, остава неясно от коя страна на живописната повърхност се намира свободата. 

 

От едната страна на знамето серия от музи са изобразени върху листове с улични знамена, които са мигрирали от първо действие. Рисувани в черно на бял фон в стил графити, те изобразяват фигури на жени в улична среда, носещи глава на куче или птица. Приличащи на привидения, те представляват идеите, които са навлезли в човешкия свят, но остават извънземни. Те обикалят улиците, сякаш в отговор на наивното заклинание, оставено от някакъв анонимен уличен артист по стените на града, оплакващ дългия период, когато „Търсих те навсякъде“.

 

В един свят, който сякаш няма насоки как да улови образите от отвъдните измерения, Рожин все пак се опитва като истински посредник по рода си да очертае набор от почти библейски завети. Хумористично разиграно като анимация между полицай и художник (също носещ неговата стереотипна „униформа“), така нареченото илюстровано ръководство се развива върху поредица от плакати. На зрителя се дава набор от инструкции как да победи артист правилно, за да може с право да плати наема, да излезе от депресията, да открие собствената си сексуална ориентация или да предотврати изпълнението. Има и практичен ход да победим художника, в случай че той е Малевич: кой знае, може да е полезен един ден.  

 

 

​

 

      _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde- 3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194- bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194-bb3b- 136bad5cf58d_ _cc781905-5c de-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde- 3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194- bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194-bb3b- 136bad5cf58d_      _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d__cc781905-5cde-3194-bb3b -136bad5cf58d_      _cc781905 -5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde -3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194 -bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194-bb3b -136bad5cf58d__cc781905-5cde-3194-bb3b-136bad5cf58 d_      _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde- 3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194- bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194-bb3b- 136bad5cf58d_ _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde- 3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194- bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194-bb3b- 136bad5cf58d_      _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d__cc781905-5cde-3194-bb 3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194-bb3b- 136bad5cf58d_      _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde- 3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194- bb3b-136bad5cf58d__cc781905-5cde-3194-bb3b-136bad5cf 58d_      _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde- 3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194- bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde-3194-bb3b- 136bad5cf58d_ _cc78190 5-5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_     _cc781905-5cde- 3194-bb3b-136bad5cf58d_ Снежана Кръстева

 

/куратор в Музей за съвременно изкуство Гараж, Москва/