Свилен Стефанов: Завинаги Изгубени

22.11.2018 - 19.01.2019

 

Живопистта на Свилен Стефанов е, струва ми се, съзнателно заредена с определена „двойственост” и притежава колкото буквален, толкова и символичен подтекст. Като културологично „обременен” художник, авторът спазва някои традиционни конвенции на живописната медия. Неговите картини, както е редно, са на платно, рисувани са с маслени бои. Като правило те са изградени в подчертано хоризонтално разположена, панорамно ориентирана композиционна рамка, в два контрастни плана.

 

​

 

Персоналният пластичен мироглед на автора ни води през баналното, към парадокса и притчата. Отвъд тривиалността и абсурдизма на текстовете и на изображенията се крие значим асоциативен и концептуален пласт, който ориентира по-изкушения зрител към един амбивалентен прочит на визуалния образ. Неслучайно заиграването с английския ни препраща към установените клишета и конвенции на съвременния Art World.

 

​

 

Срещаме се с една оригинална живопис, която сякаш отрича самата себе си, която до голяма степен се самопародира. Защо? По всяка вероятност, в известен смисъл това е неизбежно в изказа на търсеното напрежение между различните, често пъти трудно-съвместими полюси и парчета на вътрешното ни „Аз”, в безкрайността на онзи свят, който безуспешно и по всяка вероятност химерично се опитваме да овладеем и да сглобим.

 

​

 

Чавдар Попов