top of page

ИЗЛОЖБИ 2024/2025

Раймундо Фигероа “Инструкции за ежедневието” | 17.05.2025  - 10.06.2025 г.   Поетична поредица, която се изправя срещу мизерията на рутинния живот и здравия разум, филтриран от творческото въображение и чувството за хумор на сюрреалиста. Всеки от тринадесетте произведения са уникални ръчно изработени платна и колажи, изградени от акварелни и пастелни рисунки, намерени предмети, антични пощенски марки и комикси от 60-те години, както и някои лични бележки от художника. Серията инструкции за ежедневието” е основополагаща за вдъхновението и мотивацията на художника да използва изкуството като метод инспириращ духовна дисциплина и празнуване и наслада от живота.

KOKIMOTO | "Протеже на музи, които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии“ | 01.04. - 10.05.2025 г. „Хей, аз съм протеже на музи, с които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии – за принца и за свободата“. Тази строфа от стихотворението „Чернова за писмо до любимия“ на покойната Миряна Башева, макар и променено за нуждите на изложбата се превърна в основно вдъхновение при създаването на произведенията. Творбата на поетесата предлага явна и толкова актуална днес, директна феминистична тема, при която жената не е преценена само от гледна точка на мъжа, а е обърната към себе си. И въпреки това внушение изложбата не предлага убеждението, че женската сила не се нуждае от нищо друго освен себе си. Също така не се отрича и мъжа в цялата картинка, но се набляга на освобождението. Идеите за освобождение от мъжа и обявяването на „единствеността“ на женския пол са преосмислени и преработени от мен като мъж и като автор на изложбата. Енергията на този така важен момент от стихотворението насочих към себе си за да извлека собствена проблематичност. В представените картини, скулптури, рисунки и колажи извеждам смислите на битието от живото човешко взаимодействие за да се наложат в действителността ни, стигайки до директния отказ от нея. В същата тази действителност, в която най-добрите ми илюзии са приели най-разнообразни и екзотични, културни, и етнически форми, съчетани с популярни въздействия от консуматорския ни свят, се оформя облика на т.нар. музи. Това не са единствено мои илюзии за свобода, равенство на половете и вероизповеданията, с които живеем, а оказва се живеят във всеки от нас, съответно и музите са общи... Датата на откриването не е случайно избрана да е на първи април, въпреки че поднесените теми, съвсем не са шега, Ви представям изложба с подобаваща за стила ми доза хумор и самоирония. До 24 април на втория етаж в пространството на галерията ще имате възможност да се убедите в истинността на музите, които в тъмно съзаклятие се превръщат в най-добрите ни илюзии. Калоян Илиев – Кокимото

IMG_4024 2.JPG

Групова изложба Border Mood | 25.03 - 31.03.2025 Куратор Добромир Иван Граници има не само между градове и държави, но и между нас хората. Ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия! С изложбата ни BORDER MOOD в галерия ONE се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков; пример на човек пред прага на поносимото; гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов; трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живопистта на Ст. Петрунов - на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива? Фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги - дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг - своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук. Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова - нов като материали и оригинален като форма! Калия и Лили са от следното поколение столични художници: агресивни и търсещи границата между високата и низката живопис… А проф. Памукчиев не търси нищо - той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев - неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая. Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло - на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовия войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия. Над всичко виси малка картичка със златно зайче, надписа под него: “Характера на топлината е волята на бъдещето” Йозеф Бойс

Преосмислена истина | Виктор Чучков-син 17.01 - 15.02.2025 г. Куратори: Борис Мисирков, Георги Богданов ​ Не съм сигурен дали можем да се доверим напълно на една фотография като автентично представяне на човек или някакво събитие, тъй като всичко зависи от гледната точка на автора и контекста, в който е направена снимката. Всяка фотография може да бъде манипулирана по някакъв начин, може да насочи начина, по който я виждаме. Дори изборът на тема е намеса. Като цяло киното търси правдоподобни човешки преживявания или определени истини в рамките на параметрите на една история. Същото се случва и във фотографията. И все пак киното или фотографията могат дълбоко да ни преместят отвъд научните обяснения. Интересно е да се изследва каква е истинската истина зад един портрет, зад лице, зад момент в пространството и времето… Нещо, което „звучи вярно“ за зрителя. Може би това е силата на фотографията или на визуалните изкуства – недоизказаното – да бъде оставено на въображението на зрителя да запълни празнините, диалога – между различните моменти във времето. Виктор Чучков Повечето от фотографиите, са заснети по време на създаването на 18% Сиво, филм за български фотограф, който след загубата на любовта си тръгва на пътешествие от Великобритания през Европа към родината си, за да открие себе си и своето изкуство. На фона на Европа след Брекзит, мрачни пейзажи и отчуждени индивиди, режисьорът и фотограф Виктор Чучков черпи от собствените си снимки и изследва уникалните възможности на фотографската среда, изследвайки акта на създаване, гледане и улавяне, как човек иска да бъде възприеман? Самопредставен? Как човек може да бъде автентичен? Може ли фотографията да помогне за заздравяването на раните? Да хармонизираме света около нас? Какво е автентично или наистина вярно? Във фотографиите - Доля Гавански, Сузане Оуест, Рушен Видинлиев, Норман Болман, Йокей Емерс, Борис Ван Северен, Захари Бахаров

"Карусел" 10.12.2024 - 05.01.2025 г. YO\KO+INA Ina Vasileva-INA Виктор Чучков Росен Тошев ​ Изложбата е визуално пътешествие, което обединява кръговрата на времето, повторението в живота и символиката на въртележката. Подобно на движението на карусела – едновременно радостно и носталгично – експозицията изследва цикличността като неизменна част от човешкото съществуване. Събрани в един общ „въртящ се“ наратив, произведенията в изложбата обхващат различни медии – живопис, скулптура, фотография, видеоарт и инсталации. Те поставят въпроси за паметта, времето и крехкостта на моментите, които сякаш се завръщат, но никога не са същите. Каруселът, като метафора, е израз на детската невинност, но и на непрестанния кръговрат на живота – радост и меланхолия, начало и край, застой и движение. Във визуалния език на художниците той се явява символ на повторение, игра и носталгия. Публиката ще открие както ярки, цветни образи, които провокират усмивка, така и по-мрачни, интроспективни творби, които разкриват обратната страна на илюзията за безкрайно въртене. Изложбата предлага и интерактивни елементи, които канят зрителите да се включат в „карусела“ – било чрез физическо участие, било чрез емоционално или интелектуално потапяне. Тези моменти на взаимодействие целят да напомнят, че макар животът често да изглежда като затворен кръг, той винаги предлага възможност за ново начало и нова гледна точка. „Карусел“ е не просто изложба, а преживяване – пространство, където всеки може да открие частица от собствената си история, завъртяна във времето и пространството. Въртележката се завърта – и вие сте поканени да се качите на нея.

ЧУЙ ГЛАСА МИ | Истории от мъжката душа 01.11 - 18.11.2024 г.   Фотограф: Павел Червенков Звукова инсталация: Емилиян Гацов-Елби   С портретите на: Александър Кадиев, Георги Господинов, Илиян Джевелеков, Мартен Роберто, Ованес Торосян, Цветослав Цонев-Цуро, Ясен Згуровски, WOSH MC

NIKYOT0 и Константин Константинов | 03.10 - 30.10.2024 Никол Андонова, известна под артистичния псевдоним Nikyoto, е български визуален артист, който трансформира епоксидна смола в триизмерни флуидни обекти. Използва собствена развита технология, която включва моделиране на смолата на ръка. Вдъхновена от темата за природата, тя създава уникални 3D ефекти и вдъхва живот и разнообразие от форми и структури в своето изкуство. Константин Константинов е роден през 1985 г. в гр. Пловдив, България. Направлението, в което твори е неоекспресионизъм. Изключително продуктивен и съсредоточен в мисията си на художник, Константин Константинов определя себе си като интуитивен творец, който не се нуждае от предварителен план, тема, концепция, обмисляне. Tози процес е постоянен фон в мислите му и не се нуждае от допълнителни усилия, за да донесе незабавно на повърхността, това, което търси върху платното.

Елена Филипчева | Fake photo exhibition 26.09 - 17.10.2024 Куратор: Филип Попов „Фотографията е повече от средство за фактическа комуникация на идеи. Тя е креативно изкуство“, категоричен е приживе легендарния американски фотограф Ансел Адамс (1902-1984) и сякаш залага основните на вечния дискусия – може ли фотографията да бъде изкуството и да бъде допусната в почетния клуб на всички, които наричат себе си и творчеството си – артисти и изкуство. Този по-скоро риторичен въпрос вълнува много от прочутите фотографи, оставили ясна диря с наследството си, и отдавна доказали, че правят всичко онова, за което Едгар Дега пише „"Изкуството не е това, което виждаш, а това, което караш другите да видят." или пък потвърждава категоричността на Пабло Пикасо, че „изкуството отмива от душата праха на ежедневието.“ В изложбата на Елена Филипчева, която още в заглавието си задава свободата на интерпретацията като основно правило – Fake Photo exhibition, 22 фотографии в странна на пръв поглед комуникация с материи, рамки и обекти разказват за едно пътешествие в Тайланд, Камбоджа и Сингапур, с чувство за недостатъчност от докосване и емоция намерили своята добавъчна стойност от Париж. И така, както само изкуството може да събере в хармония необяснимото, и фотографиите на Елена Филипчева излизат извън ограниченията на традиционното възприемане на фотографията и добавят смело неочаквани провокации. Авторът Елена Филипчева оставя вдъхновението, провокирано от различния поглед на фоторепортера, да изведе разказа на друго ниво, където без думи се срещат визия от източната мистерия и материята на западната реалност, колажи от спомени, желания, мечти. Разбиране за един свят и странни наблюдения за друг - непознат и неразбран. Пътуване на обърканите мисли между харесване, любознателност и отхвърляне. Цветен облак, който придобива различни форми, за да можем докато го наблюдаваме въображението ни да измисли нашия видян образ. И ако пътуването е експеримент на духа, то в необичайните фотографии на Елена Филипчева, то ту се наслаждава, ту задава въпроси, ту се дистанцира, ту съзерцава или пък любопитно наднича зад стените, водата, растенията или човешките лица. Всеки герой разказва своята история и не търси пресечени точки, нито с реалността, нито с другите участници в своеобразния артистичен колаж на Филипчева. Фотоувеличението, което в историята на киното завинаги се свързва с Микеланджело Антониони, във Fake Photo Exhibition, е излязло извън рамките на интимното преживяване между субекта и снимащия човек, предизвикало артистичната гравитация със свободен полет в реалност, която не обясняваш, не изпитваш, нито пък нахлуваш в нея, а си потънал в тихо съзерцание с ясната идея за ограничеността на времето и пространството. И тоталната свобода на личната интерпретация, която е всъщност дълбоко интимно фотоувеличение в първо лице единствено число. Краси Генова

Преодоляване | Петър Георгиев-Рей 09.09.2024 - 29.09.2024 „Преодоляване“ е покана за вътрешно пътуване и изследване на необятността на духовното и творческото пространство. Тази изложба призовава всеки от нас да се свърже с дълбоките слоеве на своето същество и да открие магията на невидимите светове, които обитаваме в нашето въображение. Изложбата „Преодоляване“ предизвиква зрителя да се потопи в свят отвъд физическата реалност, свят, където духът е свободен да се движи без ограниченията на времето и пространството, едно астрално пътуване като форма на бягство, трансформация и лично израстване. Всяка картина предлага уникално визуално преживяване, което насърчава зрителя да размишлява върху връзката между тялото и душата, между материалното и нематериалното. Изкуството на Петър Георгиев - Рей е пътуване и символ на стремежа ни да открием нови хоризонти в себе си и в заобикалящия ни свят. Преодоляването в този контекст не е само физическо, а и духовно – излизане извън границите на познатото, за да открием и осъзнаем безкрайните възможности на човешкото съзнание.

Фотографска изложба на Велин Белев "Съотношения" 05.09-25.09.2024 Когато се взираме в света около нас, вече сме прекрачили прага към множествеността, а значи и към съотношенията. Има съотношения видими, подчинени на хармонията или дисонанса, има и такива, които убягват от сетивата и могат да бъдат уловени единствено чрез ума. Съществуват вероятно и други, които не могат да бъдат сведени до познатите нам възприятия. Както всеки изобразителен жест, така и фотографският е по своята същност жест, който неизбежно разбулва някакво съотношение. Пропорциите на фигурите, цветът и експозицията, са технически средства при фотографията. Чрез тях могат да бъдат изразени съотношения, които препращат към сферата на символа и към сюжети, изискващи интерпретация. Представените фотографии не преследва непременно стимулирането на интерпретативния акт. В още по-слаба степен те целят да онагледят някакъв специфичен наратив. Тяхната ориентация е по-скоро към непосредственото естетическо възприятие, към интуицията за определен тип пропорции, чувство за цвят и светлина.

Изложба на дипломираните от НХА - Випуск 2024 специалности “Текстил" и “Метал” 17.07 - 31.07.2024 Проект “Изложба на дипломираните от НХА - Випуск 2024” София представя в ONE Gallery изложбата на дипломираните от специалност “Сценография”. Проектът се реализира. с финансовата подкрепа на Програма “Култура” на Столична община за 2024 година. Партньори: Столична община, Съюз на българските художници, Регионален исторически музей – София, „Топлоцентрала“ – Регионален център за съвременни изкуства, Арт център БАНКЯ, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, галерия ONE, галерия INTRO, галерия САН СТЕФАНО

Елина Кешишева "Контакт" 01.07-14.07.2024

Изложба на дипломираните от НХА, специалност “Сценография” — Випуск 2024 г. 13.06-29.06.2024 г. Проект “Изложба на дипломираните от НХА - Випуск 2024” София представя в ONE Gallery изложбата на дипломираните от специалност “Сценография”. Проектът се реализира. с финансовата подкрепа на Програма “Култура” на Столична община за 2024 година. Партньори: Столична община, Съюз на българските художници, Регионален исторически музей – София, „Топлоцентрала“ – Регионален център за съвременни изкуства, Арт център БАНКЯ, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, галерия ONE, галерия INTRO, галерия САН СТЕФАНО

RASSIM® | Недовършени творби 2024-2007 15.05.2024-10.06.2024 Кариерата на художника в съвременния свят на изкуството зависи както от художествените качества, визуалните решения и концептуалните търсения в работата му, така и до голяма степен от нейното представяне и формирането на определена „аура“ около изключителния характер на произведението и на неговия автор. Тази стратегия e добре приета в контекста на българския неоконцептуализъм и в началото на XXI в. RASSIM® вече е сред известните български художници, участвал е в престижни международни форуми, включен е в западни издания за съвременно изкуство и е успял да превърне автора (т.е. себе си) във внимателно трансформирано или по-точно „коригирано“ произведение на изкуството. Зад тази добре полирана визитка на професионалния художник стоят много експерименти и разнородни технически условности, които поради преходния си характер обикновено остават в сянката на изведените проекти и завършените произведения. Затова може да се каже, че настоящата изложба представлява неконвенционално решение – тя включва недовършени и непоказани работи, започнати след 2006 г. в период, когато художникът търси формата на своето връщане към живописта след повече от десетилетие работа с т.нар. алтернативни медии, каквито са фотографията, видеото и инсталацията. В този ред на мисли двете широкоформатни платна, показани в изложбата - „Предпочитаното тяло“ (2007) и „Отделяне от тялото“ (2007), могат да се осмислят като централни за експозицията, защото са част от споменатата трансформация в работата на художника и са напълно непознати за публиката. Използваните акрилни бои и работата по подготвителни рисунки са нетипични решения за по-късните живописни серии на RASSIM® и затова дори да допуснем, че тези две картини са идейно продължение на проекта „Корекции“ (1998/1996), те са и свидетелство за новите в онзи момент формални търсения на художника. Тази преднамерена подмяна на медията откриваме и в най-разпознаваемата сред включените работи - „Автопортрет“ (2024/2015/1995), публикувана за пръв път като акция в списание „Изкуство/Art In Bulgaria“ през 1995 г. Освен че не споделя фотографския реализъм на оригиналното изображение, показаният автопортрет се отличава от другите му живописни интерпретации заради колажираната кинезио лепенка, знак за физическото натоварване върху тялото на художника. Важен акцент от настоящата експозиция е и картината „Et in Arcadia ego“ (1630/2016) по Никола Пусен, която представя следващия период в работата на RASSIM® - от 2006 г. насам, художникът рисува с органични материали и натурални пигменти като урина, сол, изгоряло моторно масло, петрол и син камък. Независимо от точното композиционно репликиране на оригинала, тази творба от серията „Стари картини“ може да се отнесе към определението „недовършена“ поради ескизния характер на живописната ѝ разработка и по-свободното третиране на пластиката, фона и пренебрегнатата конкретика в детайла. Подобно приземяване на автора пред публиката е рядкост в съвременното изкуство, защото до голяма степен вече споменатата „аура“ произлиза от мистерията на гениалността, от скритата за всички зрители работа в ателието и от илюзията за почти неръкотворната перфектност – илюзия, поддържана от институционалните стандарти в света на изкуството. Ето защо този път не с жълтите ръкавици от корицата на списание, а с белите ръкавици и директно от ателието си RASSIM® провокира с един откровен поглед към недовършените и несъвършени, но внимателно съхранявани в продължение на години живописни произведения и подготвителни рисунки. Следва да поставим въпроса имат ли недовършените произведения легитимно място в изложбените зали или подобни опити са екзотика, ценна само за изследователите и тесните специалисти? На този институционален казус може да се даде принципно положителния отговор, че в света на изкуството днес всичко подлежи на легитимация – особено ако попадне в полезрението на историческата наука. И тъкмо защото финалните изводи са привилегия на историята на изкуството, смятам, че в рамките на тази освободена от научни ангажименти експозиция можем да си позволим формирането на една предварителна и частично нагласена представа за „недовършените творби“ на RASSIM®. Иван Стефанов * Откриването на изложбата ще се проведе на 15.05.2024 г. от 19:00 ч. в пространството на ONE Gallery с адрес ул. Дякон Игнатий 1А!

ТРЕЗОР Сборна изложба – Живопис и Скулптура 04.04.2024 – 07.05.2024 Изложбата представя диалога между двама автори, които чрез своето изкуство разглеждат темите за материалистичното желание, естетиката и изграждането на стойност. „Трезор“ е зона, в която символично са съхранени предмети и тенденции, отправящи въпроси относно фетишизацията на обекти и символи от ежедневието ни. Деян Вълков работи с масла и органични материали, за да създава картини, които приканват към емоционално и духовно съзерцание. Той е интуитивен художник, който работи чрез нанасяне на маркировки, изграждане и разграждане, наслояване на цвят върху цвят, докато се появи изображението. Темите му са образни. Неговото намерение е да провокира разказ от сетивната памет. Той казва: „Никога не започвам с конкретна идея. Започвам с импулс, жест, цвят, на който реагирам емоционално по начина, по който слушателят реагира в разговор. Историите се развиват и променят, докато работя. Често и работата ми е разговор със себе си.“ Ина Василева-INA е автор, който работи в пост-феминистичната артистична сфера. Обхвата на нейната работа включва скулптура, пърформанс, инсталация и живопис, като тя често използва материали и процеси, свързани с ранния концептуализъм, поп арт и минимализъм. Разнообразната практика на INA обхваща различни медии и референции, включително дрехи, аксесоари и козметика, рисунка, живопис и икони на модерното изкуство. В своите обекти тя подчертава валоризацията на повърхностния външен вид и женската красота, докато взаимодействието на очакванията на пола в нейните обекти поставя под въпрос границите на женствеността. В нейната обширна артистична вселена всичко е източник на вдъхновение и търсене. Тя критично разсъждава върху по-широките опасения за временността и постоянството и мимолетния характер на стойността в съвременното общество, в което предмети и тенденции бързо остаряват. INA задава теми за размисъл върху системните, интернализирани културни ценности, подтиквайки към по-задълбочено търсене в стойностите на съвременните ни представи за пола и ролята на жената. Десислава Зафирова, куратор

Bluebirds е самостоятелна изложба на София Добрева - Нолита, вдъхновена от темите за подсъзнателното, самотата и принадлежността. В процеса на работа авторката се заиграва с идеята за освобождаване на личните демони, тяхното изследване, разбиране и приемане. Резултатът е своеобразен катарзис през улавянето им на платното като акт на примирие. Но възможен ли е мирът и колко може да е траен той? Bluebirds е визуално пътешествие из дълбокото синьо на човешкото подсъзнание. В качеството си на хроничен чуждестранец, художничката прави разбор на вътрешните си страхове и предразсъдъци, като се изправя пред въпроса каква част от тях е изградена върху дълбоко вкоренените идеи за пол, род и произход. През изследването на собствените си демони, претворяването им в живописни персонажи и излагането им пред широка публика, авторката цели да хвърли светлина върху скритите житейски спътници на човек - неговите вътрешни борби и страхове. С помощта на съвременното изкуство, художничката се стреми да нормализира разговора за детокса на душевността и нейното здравословно захранване. София Добрева - Nolita е български мултидисциплинарен артист, живеещ и работещ в Манчестър, Великобритания. Социалната справедливост и феминизмът са константни теми в нейната практика. София твори в сферата на живописта, илюстрацията, анимацията и графичния дизайн. Авторката е водена от идеята за синкретизъм в изкуството и се вдъхновява и колаборира с артисти от музикалната и литературната сфера. За живописната си работа София разчита на силата на абсолютния цвят, смелите обеми и достигането до глобални теми през интимни преживявания.

Равновесие | Кураторски проект на Добромир Иван 19.02.-03.03.2024 Равновесието не е задължително, то е пожелателно състояние! Към него се стремят Епикур и Сафо, Монтен и Хайдегер, Зонтаг и Сартр. Еквилибриум ще се цели също и в груповата изложба в ONE Gallery от 19.02.2024 г. до 03.03.2024 г. Нарочно са подбрани автори от различни поколения и противоположни стилове. Неуморимият Сашо Стоицов и провокативната Елена Панайотова, поетичният J. Pank и скандалната Lina Bo, замечтаният Стефан Петрунов и строгата Леда Старчева. Гостенката от Дюселдорф Ваня Петкова и д-р Паушенвайн от Виена с тяхната студена абстракция. Не може да подминем безразлично мистичната тухла на д-р Гатев или личната митология на Косьо Минчев. На втория етаж в галерията видео инсталации ще покажат Георги Ружев и гостенинът от Ню Йорк - Тушев. Виното на вернисажа ще е от Карабунар – Villa Velis е верен фен на съвременното изкуство!

"ERUPTING" „Защото болката е по-болезнена, ако е мълчалива“ Джовани Пасколи - Nuovi Poemetti (1909) - от "Il prigioniero" Съвременното общество, смело и непредсказуемо, възвестяващо значими и бързи промени, проповядващо случайни цели и неочаквани страдания, все повече и по-бързо се насища с чувства, които се сливат в това, което всички ние познаваме като разсеяност или празнота, една от конститутивните фази на колективния живот. Несъмнено последствие от всичко това е патологизацията на гнева, излишен и внезапен чувствен взрив, характеризиран с неизбежна тревога - сигнал, че нещо не върви в правилната посока. По този въпрос Аристотел в своя трактат по етика, озаглавен „Никомахова етика“, вероятно посветен на баща му Никомах, твърди, че добродетелта винаги е баланс между излишък и недостиг, подчертавайки, че всяка добродетел и всеки порок не са нито изцяло добри, нито лоши, а са въпрос на симетрична хармония. Това важи и за гнева. Гневът не е лош по своята същност, но напълно зависи от човешкото действие, като се има предвид, че „състоянието“ не е достатъчно, а „дейността“ също е необходима – по-конкретно под формата на сила и действие. И така, гневът, емблематичната проява на дълбоко лично и вътрешно страдание, става най-непосредственият отговор на отсъствието на тази идея за „пълно“ щастие. Следователно, единствено като преминем през този труден кръстопът, белязан от катарзисни цели, можем да осигурим нова форма на баланс за себе си. На базата на тези предположения, "ERUPTING", в опит да насочи неудържимостта на бездънната болка към нежността и красотата, се основава на аристотеловата аксиома, че „да се ядосаш е лесно, всеки може да го направи, но съвсем не е лесно и, най-вече, не за всеки, да се ядосаш на правилния човек, в правилното количество, по правилния начин, в правилното време и за правилната причина“. Още повече, според философа Емил Чоран, "ERUPTING" говори открито на всички, които се изправят „пред свят, обединен в грубото и ужасното“, на всички нас, които „имаме феномена в кръвта си“, които се раждаме вече „в трепет на видимото“ и за които всяка стратегия, насочена към „освобождаване от себе си и от всичко“, включва добродетелите на проницателност, грижа и пробуждане. Така „за да станем безполезни, трябва да отрежем корените си, да станем метафизически чужди“. В този момент е неизбежно да се запитаме: „Днес кой се интересува от душата?“ Следва един възможен и силно желан процес на умиротворение, който, подпомаган от движение, тласка емоциите до точка на безвъзвратност, която завършва с експлозия; търсене на баланс, който избягва насилието, но обработва определени емоционални състояния, привеждайки ги в един благоприятен и освобождаващ поток. В този смел опит за изследване на човешките емоции, мултидисциплинарната българска танцова група Karakashyan & Artists си сътрудничи с Фондация "Il Bottone", като заедно проникват в комплексността на психичното здраве и обработката на гнева чрез пърформанс и изложба, озаглавени "ERUPTING". Пърформансът включва четирима танцьори, които се изправят пред различните нюанси и изрази на гняв, рисувайки с телата си, вместо с четки, за да материализират въплъщението на самия гняв, пренасяйки го върху празни платна. Докато се извиват, те спонтанно хвърлят боя на платната, оставят следи, които образуват ярки и оригинални произведения, свидетелстващи за ефимерната природа на нашите емоции. Всяко движение става неповторим, страстен и живописен жест, дефиниращ този вътрешен бунт, който се оказва нематериален. Karakashyan & Artists, известни с ангажиращите си авангардни продукции, прегръщащи красотата на интимното и вътрешното, канят публиката да се потопи в пулсиращата енергия на този пърформанс. Като преплитат присъщите на танца и визуалните изкуства сили, те създават убедителен наратив, който подканва зрителите към откровено участие в диалога за важността на признаването и разбирането на сложността на артикулираните човешки емоции. Доменико де Кирико

Cosmic Noise” е мултижанрова изложба на Димитър Митовски, която допуска и дори се ангажира с пряка намеса в представата ни за единна рационална реалност. Авторът поставя акцента върху парадоксалната същност на идеята за историческо осмисляне на действителността, преминала през компресията на времето. Загубата в превода между обществените групи и поколенията превръща някога смисленото в безсмислено, силно ангажираното в отвлечено, а познатото в нещо напълно непознато. В тази връзка и спомените на Димитър Митовски за епохата на студения, ангажиран концептуализъм довеждат до умишлената визуална апроприация на ключовия албум „Animals“ на британската група „Pink Floyd“ от 1977 г. Емблематичните образи на електроцентралата, символ на модерния проект,и надуваемото прасе като антиутопичен символ, създаден от Оруел, попадат в системата на концептуалното мислене- сложният исторически и политически контекст на епохата ограничава пълното им осъзнаване както тогава, така и днес. Неизбежните аберации, които спомените създават, отвеждат съзнанието и на самия автор към трансформация на някога преживяната историческа реалност от абсолютна истина към пълна спекула - в този смисъл подмяната на прасето с извънземно е провокативна метафора, използваща визуалното клише на зеленото човече. В конкретния случай може дори да преосмислим зеленото човече като метафора за непознато интелектуално присъствие, каквото всъщност е изкуствения интелект. Изложбата представя серия от принтове, скулптури, NFTи колекционерско издание на едноименна винилна плоча„Cosmic Noise“. Иван Стефанов

Минали изложби:

  • Grey Facebook Icon
  • Grey Instagram Icon
bottom of page