top of page

ИЗЛОЖБИ 2024

RASSIM® | Недовършени творби 2024-2007 15.05.2024-10.06.2024 Кариерата на художника в съвременния свят на изкуството зависи както от художествените качества, визуалните решения и концептуалните търсения в работата му, така и до голяма степен от нейното представяне и формирането на определена „аура“ около изключителния характер на произведението и на неговия автор. Тази стратегия e добре приета в контекста на българския неоконцептуализъм и в началото на XXI в. RASSIM® вече е сред известните български художници, участвал е в престижни международни форуми, включен е в западни издания за съвременно изкуство и е успял да превърне автора (т.е. себе си) във внимателно трансформирано или по-точно „коригирано“ произведение на изкуството. Зад тази добре полирана визитка на професионалния художник стоят много експерименти и разнородни технически условности, които поради преходния си характер обикновено остават в сянката на изведените проекти и завършените произведения. Затова може да се каже, че настоящата изложба представлява неконвенционално решение – тя включва недовършени и непоказани работи, започнати след 2006 г. в период, когато художникът търси формата на своето връщане към живописта след повече от десетилетие работа с т.нар. алтернативни медии, каквито са фотографията, видеото и инсталацията. В този ред на мисли двете широкоформатни платна, показани в изложбата - „Предпочитаното тяло“ (2007) и „Отделяне от тялото“ (2007), могат да се осмислят като централни за експозицията, защото са част от споменатата трансформация в работата на художника и са напълно непознати за публиката. Използваните акрилни бои и работата по подготвителни рисунки са нетипични решения за по-късните живописни серии на RASSIM® и затова дори да допуснем, че тези две картини са идейно продължение на проекта „Корекции“ (1998/1996), те са и свидетелство за новите в онзи момент формални търсения на художника. Тази преднамерена подмяна на медията откриваме и в най-разпознаваемата сред включените работи - „Автопортрет“ (2024/2015/1995), публикувана за пръв път като акция в списание „Изкуство/Art In Bulgaria“ през 1995 г. Освен че не споделя фотографския реализъм на оригиналното изображение, показаният автопортрет се отличава от другите му живописни интерпретации заради колажираната кинезио лепенка, знак за физическото натоварване върху тялото на художника. Важен акцент от настоящата експозиция е и картината „Et in Arcadia ego“ (1630/2016) по Никола Пусен, която представя следващия период в работата на RASSIM® - от 2006 г. насам, художникът рисува с органични материали и натурални пигменти като урина, сол, изгоряло моторно масло, петрол и син камък. Независимо от точното композиционно репликиране на оригинала, тази творба от серията „Стари картини“ може да се отнесе към определението „недовършена“ поради ескизния характер на живописната ѝ разработка и по-свободното третиране на пластиката, фона и пренебрегнатата конкретика в детайла. Подобно приземяване на автора пред публиката е рядкост в съвременното изкуство, защото до голяма степен вече споменатата „аура“ произлиза от мистерията на гениалността, от скритата за всички зрители работа в ателието и от илюзията за почти неръкотворната перфектност – илюзия, поддържана от институционалните стандарти в света на изкуството. Ето защо този път не с жълтите ръкавици от корицата на списание, а с белите ръкавици и директно от ателието си RASSIM® провокира с един откровен поглед към недовършените и несъвършени, но внимателно съхранявани в продължение на години живописни произведения и подготвителни рисунки. Следва да поставим въпроса имат ли недовършените произведения легитимно място в изложбените зали или подобни опити са екзотика, ценна само за изследователите и тесните специалисти? На този институционален казус може да се даде принципно положителния отговор, че в света на изкуството днес всичко подлежи на легитимация – особено ако попадне в полезрението на историческата наука. И тъкмо защото финалните изводи са привилегия на историята на изкуството, смятам, че в рамките на тази освободена от научни ангажименти експозиция можем да си позволим формирането на една предварителна и частично нагласена представа за „недовършените творби“ на RASSIM®. Иван Стефанов * Откриването на изложбата ще се проведе на 15.05.2024 г. от 19:00 ч. в пространството на ONE Gallery с адрес ул. Дякон Игнатий 1А!

ТРЕЗОР Сборна изложба – Живопис и Скулптура 04.04.2024 – 07.05.2024 Изложбата представя диалога между двама автори, които чрез своето изкуство разглеждат темите за материалистичното желание, естетиката и изграждането на стойност. „Трезор“ е зона, в която символично са съхранени предмети и тенденции, отправящи въпроси относно фетишизацията на обекти и символи от ежедневието ни. Деян Вълков работи с масла и органични материали, за да създава картини, които приканват към емоционално и духовно съзерцание. Той е интуитивен художник, който работи чрез нанасяне на маркировки, изграждане и разграждане, наслояване на цвят върху цвят, докато се появи изображението. Темите му са образни. Неговото намерение е да провокира разказ от сетивната памет. Той казва: „Никога не започвам с конкретна идея. Започвам с импулс, жест, цвят, на който реагирам емоционално по начина, по който слушателят реагира в разговор. Историите се развиват и променят, докато работя. Често и работата ми е разговор със себе си.“ Ина Василева-INA е автор, който работи в пост-феминистичната артистична сфера. Обхвата на нейната работа включва скулптура, пърформанс, инсталация и живопис, като тя често използва материали и процеси, свързани с ранния концептуализъм, поп арт и минимализъм. Разнообразната практика на INA обхваща различни медии и референции, включително дрехи, аксесоари и козметика, рисунка, живопис и икони на модерното изкуство. В своите обекти тя подчертава валоризацията на повърхностния външен вид и женската красота, докато взаимодействието на очакванията на пола в нейните обекти поставя под въпрос границите на женствеността. В нейната обширна артистична вселена всичко е източник на вдъхновение и търсене. Тя критично разсъждава върху по-широките опасения за временността и постоянството и мимолетния характер на стойността в съвременното общество, в което предмети и тенденции бързо остаряват. INA задава теми за размисъл върху системните, интернализирани културни ценности, подтиквайки към по-задълбочено търсене в стойностите на съвременните ни представи за пола и ролята на жената. Десислава Зафирова, куратор

Bluebirds е самостоятелна изложба на София Добрева - Нолита, вдъхновена от темите за подсъзнателното, самотата и принадлежността. В процеса на работа авторката се заиграва с идеята за освобождаване на личните демони, тяхното изследване, разбиране и приемане. Резултатът е своеобразен катарзис през улавянето им на платното като акт на примирие. Но възможен ли е мирът и колко може да е траен той? Bluebirds е визуално пътешествие из дълбокото синьо на човешкото подсъзнание. В качеството си на хроничен чуждестранец, художничката прави разбор на вътрешните си страхове и предразсъдъци, като се изправя пред въпроса каква част от тях е изградена върху дълбоко вкоренените идеи за пол, род и произход. През изследването на собствените си демони, претворяването им в живописни персонажи и излагането им пред широка публика, авторката цели да хвърли светлина върху скритите житейски спътници на човек - неговите вътрешни борби и страхове. С помощта на съвременното изкуство, художничката се стреми да нормализира разговора за детокса на душевността и нейното здравословно захранване. София Добрева - Nolita е български мултидисциплинарен артист, живеещ и работещ в Манчестър, Великобритания. Социалната справедливост и феминизмът са константни теми в нейната практика. София твори в сферата на живописта, илюстрацията, анимацията и графичния дизайн. Авторката е водена от идеята за синкретизъм в изкуството и се вдъхновява и колаборира с артисти от музикалната и литературната сфера. За живописната си работа София разчита на силата на абсолютния цвят, смелите обеми и достигането до глобални теми през интимни преживявания.

Равновесие | Кураторски проект на Добромир Иван 19.02.-03.03.2024 Равновесието не е задължително, то е пожелателно състояние! Към него се стремят Епикур и Сафо, Монтен и Хайдегер, Зонтаг и Сартр. Еквилибриум ще се цели също и в груповата изложба в ONE Gallery от 19.02.2024 г. до 03.03.2024 г. Нарочно са подбрани автори от различни поколения и противоположни стилове. Неуморимият Сашо Стоицов и провокативната Елена Панайотова, поетичният J. Pank и скандалната Lina Bo, замечтаният Стефан Петрунов и строгата Леда Старчева. Гостенката от Дюселдорф Ваня Петкова и д-р Паушенвайн от Виена с тяхната студена абстракция. Не може да подминем безразлично мистичната тухла на д-р Гатев или личната митология на Косьо Минчев. На втория етаж в галерията видео инсталации ще покажат Георги Ружев и гостенинът от Ню Йорк - Тушев. Виното на вернисажа ще е от Карабунар – Villa Velis е верен фен на съвременното изкуство!

"ERUPTING" „Защото болката е по-болезнена, ако е мълчалива“ Джовани Пасколи - Nuovi Poemetti (1909) - от "Il prigioniero" Съвременното общество, смело и непредсказуемо, възвестяващо значими и бързи промени, проповядващо случайни цели и неочаквани страдания, все повече и по-бързо се насища с чувства, които се сливат в това, което всички ние познаваме като разсеяност или празнота, една от конститутивните фази на колективния живот. Несъмнено последствие от всичко това е патологизацията на гнева, излишен и внезапен чувствен взрив, характеризиран с неизбежна тревога - сигнал, че нещо не върви в правилната посока. По този въпрос Аристотел в своя трактат по етика, озаглавен „Никомахова етика“, вероятно посветен на баща му Никомах, твърди, че добродетелта винаги е баланс между излишък и недостиг, подчертавайки, че всяка добродетел и всеки порок не са нито изцяло добри, нито лоши, а са въпрос на симетрична хармония. Това важи и за гнева. Гневът не е лош по своята същност, но напълно зависи от човешкото действие, като се има предвид, че „състоянието“ не е достатъчно, а „дейността“ също е необходима – по-конкретно под формата на сила и действие. И така, гневът, емблематичната проява на дълбоко лично и вътрешно страдание, става най-непосредственият отговор на отсъствието на тази идея за „пълно“ щастие. Следователно, единствено като преминем през този труден кръстопът, белязан от катарзисни цели, можем да осигурим нова форма на баланс за себе си. На базата на тези предположения, "ERUPTING", в опит да насочи неудържимостта на бездънната болка към нежността и красотата, се основава на аристотеловата аксиома, че „да се ядосаш е лесно, всеки може да го направи, но съвсем не е лесно и, най-вече, не за всеки, да се ядосаш на правилния човек, в правилното количество, по правилния начин, в правилното време и за правилната причина“. Още повече, според философа Емил Чоран, "ERUPTING" говори открито на всички, които се изправят „пред свят, обединен в грубото и ужасното“, на всички нас, които „имаме феномена в кръвта си“, които се раждаме вече „в трепет на видимото“ и за които всяка стратегия, насочена към „освобождаване от себе си и от всичко“, включва добродетелите на проницателност, грижа и пробуждане. Така „за да станем безполезни, трябва да отрежем корените си, да станем метафизически чужди“. В този момент е неизбежно да се запитаме: „Днес кой се интересува от душата?“ Следва един възможен и силно желан процес на умиротворение, който, подпомаган от движение, тласка емоциите до точка на безвъзвратност, която завършва с експлозия; търсене на баланс, който избягва насилието, но обработва определени емоционални състояния, привеждайки ги в един благоприятен и освобождаващ поток. В този смел опит за изследване на човешките емоции, мултидисциплинарната българска танцова група Karakashyan & Artists си сътрудничи с Фондация "Il Bottone", като заедно проникват в комплексността на психичното здраве и обработката на гнева чрез пърформанс и изложба, озаглавени "ERUPTING". Пърформансът включва четирима танцьори, които се изправят пред различните нюанси и изрази на гняв, рисувайки с телата си, вместо с четки, за да материализират въплъщението на самия гняв, пренасяйки го върху празни платна. Докато се извиват, те спонтанно хвърлят боя на платната, оставят следи, които образуват ярки и оригинални произведения, свидетелстващи за ефимерната природа на нашите емоции. Всяко движение става неповторим, страстен и живописен жест, дефиниращ този вътрешен бунт, който се оказва нематериален. Karakashyan & Artists, известни с ангажиращите си авангардни продукции, прегръщащи красотата на интимното и вътрешното, канят публиката да се потопи в пулсиращата енергия на този пърформанс. Като преплитат присъщите на танца и визуалните изкуства сили, те създават убедителен наратив, който подканва зрителите към откровено участие в диалога за важността на признаването и разбирането на сложността на артикулираните човешки емоции. Доменико де Кирико

Cosmic Noise” е мултижанрова изложба на Димитър Митовски, която допуска и дори се ангажира с пряка намеса в представата ни за единна рационална реалност. Авторът поставя акцента върху парадоксалната същност на идеята за историческо осмисляне на действителността, преминала през компресията на времето. Загубата в превода между обществените групи и поколенията превръща някога смисленото в безсмислено, силно ангажираното в отвлечено, а познатото в нещо напълно непознато. В тази връзка и спомените на Димитър Митовски за епохата на студения, ангажиран концептуализъм довеждат до умишлената визуална апроприация на ключовия албум „Animals“ на британската група „Pink Floyd“ от 1977 г. Емблематичните образи на електроцентралата, символ на модерния проект,и надуваемото прасе като антиутопичен символ, създаден от Оруел, попадат в системата на концептуалното мислене- сложният исторически и политически контекст на епохата ограничава пълното им осъзнаване както тогава, така и днес. Неизбежните аберации, които спомените създават, отвеждат съзнанието и на самия автор към трансформация на някога преживяната историческа реалност от абсолютна истина към пълна спекула - в този смисъл подмяната на прасето с извънземно е провокативна метафора, използваща визуалното клише на зеленото човече. В конкретния случай може дори да преосмислим зеленото човече като метафора за непознато интелектуално присъствие, каквото всъщност е изкуствения интелект. Изложбата представя серия от принтове, скулптури, NFTи колекционерско издание на едноименна винилна плоча„Cosmic Noise“. Иван Стефанов

Минали изложби:

bottom of page