ОСТАТЪЧНИ ОБРАЗИ

 

Самостоятелна изложба на Свилен Стефанов

Куратор: Сузана Николова

30.11.2021 - 07.01.2022 

Вернисаж: 30.11, 17ч.

Изложбата представя произведения, които са нови или непоказвани. След периоди на бурна трансформация в сферата на неконцептуалистските форми, Свилен Стефанов се обръща към живописта в края на 90-те години. Той умишлено създава студена концептуална живопис, в която използва по вторичен начин експресионистични средства. Подходът му е концептуален, и същевременно класически живописен, защото концептуализмът е начин на мислене.

Това в България е различна живопис още от 90-те години, която се развива успоредно с концептуалните стратегии, и която е част от тях. Тя не е отрицание на концептуализма, а негово продължение. Авторът създава концептуална живопис с класически средства, защото концептуализмът е рационална форма на изкуство, но чувствеността на живописната повърхност напомня за нейната материална природа и именно тя е в центъра на неговия интерес. В съвременното изкуство целта не е да откриеш нещо „велико“, а начинът по който го интерпретираш.

Остатъчни образи не е нова тема, (виж едноименния филм на Анджей Вайда) но засяга цялостното творчество на автора. Остатъчни образи от съществуващи или от бъдещи картини, които остават във визуалната памет като неясни образи, които се наслагват като филтри, като сенки и реминисценции. Тази тема дава кинематографичен поглед към разчитането на образа. Тук еднозначни неща няма и прочитът на картината зависи от гледащия.

Стефанов е известен с това, че използва концептуални стратегии в живописта  като вкарването на текст в изображението, което не е поставяне на литературна основа, а по-скоро идея. На пръв поглед едри, цветни надписи, които възприемаме с чувство за хумор („Духът на капила“, „Вълците преминават по леда Дунава“, „Неясен урок по геометрична абстракция“), всъщност за свързани с киното, историята на изкуството, музиката. Изображенията към тези текстове не са илюстрация към текста, а по-скоро синтез между образ и текст с редуваща се доминанта.  Накратко - текстовете не обясняват изображенията, а образите не са илюстрация на текстовете. Всичко е преплетено с ирония и трудно може да се открие пряк, конкретен, еднозначен смисъл. Заложените скрити смисли могат да бъдат разчетени по различен начин от всеки един от нас. 

В платната на Свилен Стефанов обратната переспектива е правилният поглед към нещата Обръщането на фокуса придава сюрреалистичен психологизъм на неодушевените предмети. Дините и бананите стават централни обекти, натоварени с емоция и психология. Напрежението в статичността на предметите идва от силните стойности на цвета в платната. Той изгражда картината чрез богати имприматури и велатури. Бавно наслагва леки тонове, които се полагат като прозрачни воали. Липсва „блажният“ ефект на маслената боя. Само в надписите има категорично и пастьозно нанасяне на боята. 

На широк панорамен пейзаж са разположени множество фигури, които са част от нещо организирано. Малки хора без лица са ангажирани в безумни процесии, погребения, бесилки, посрещане на  извънземни. Свилен Стефанов постига абсурдизъм в живописта чрез пренасяне на ударението от хората върху предметите, издигане на веществеността в основен смисъл, портретуване на предмети – голям праз, две дини, банани. Живописта му се отличава с интелигентност, чувство за хумор и всякаква липса на претенция. Той притежава умението да превръща големите теми в делнични и обратно, но без да ги подценява. Просто с усмивка.

Характерните за него издължени формати предполагат развитие по хоризонтала, а композицията от два обекта предполага симетрия. Свилен Стефанов излиза извън стандартния рефлекс на академично школувания художник да търси златно сечение, централна ос или композиция от три предмета. Той не се бои от огледалната симетрия и влиза между тактовете.

В „Остатъчни образи“ са предадени посланията и образите, върху които авторът работи през последните години, но в рафиниран, компресиран вариант. Това е творчески експеримент, който отново доказва, че Свилен Стефанов е един от най-успешните живописци в българското изкуство в момента. 

 

Сузана Николова