2025
The Fifth Dimension | 01.08 – 30.09.2025 | Group exhibition Beyond Matter. Beyond Time. Where Image Becomes Energy.
Raimundo Figueroa “Instructions for daily life” | 17.05.2025 - 10.06.2025 г. A poetic series that confronts the miseries of routinary life and common sense filtered by the creative imagination and the sense of humor of the surrealist. Each of the eleven montages/collages are unique handmade artworks with an assemblage of watercolors, ink drawings and found objects including antique postage and comics from the 60’s together with personal notes from the artist. The collection is the base for Raimundo Figueroa’s pursuit of painting as a spiritual discipline and celebration of living and enjoying daily life.
KOKIMOTO | “Protégé of muses, who in a dark conspiracy are my best illusions” | 1.04 - 10.05.2025 “Hey, I am a protégé of muses, who in a dark conspiracy are my best illusions – for the prince and for freedom”. This stanza from the poem “Draft for a letter to the beloved” by the late Miryana Basheva, although changed for the needs of the exhibition, became the main inspiration for the creation of the works. The poetess’ work offers a clear and so relevant today, direct feminist theme, in which the woman is not judged only by men’s perspective, but she turns look inwards. And despite this suggestion, the exhibition does not offer the conviction that female power needs nothing but itself. Also, the man is not denied in the whole picture, but instead the emphasis is on liberation. The ideas of liberation from the man and the declaration of the "uniqueness" of the female gender have been rethought and reworked by me as a man and as an author of the exhibition. I directed the energy of this very important moment in the poem towards myself in order to extract my personal problematics. In the presented paintings, sculptures, drawings and collages, I extract the meanings of existence from living human interaction in order to impose themselves on our reality, until reaching the absolute rejection of it. In this same reality, in which my best illusions have taken on the most diverse and exotic, cultural and ethnic forms, combined with popular influences from our consumer world, the appearance of the so-called muses is formed. These are not only my illusions about freedom, gender equality and the religions we live with, but it turns out that they live in each of us, and therefore the muses are common too... The opening date was not chosen by chance to be April 1st, and although the presented topics are not at all a joke, I present to you an exhibition with a dose of humor and self-irony appropriate to my style. Until April 24 on the second floor in the gallery space you will have the opportunity to see for yourself the truth of the muses, which in a dark conspiracy turn into our best illusions. Kaloyan Iliev – Kokimoto
Групова изложба Border Mood | 25.03 - 31.03.2025 Куратор Добромир Иван Граници има не само между градове и държави, но и между нас хората. Ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия! С изложбата ни BORDER MOOD в галерия ONE се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков; пример на човек пред прага на поносимото; гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов; трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живопистта на Ст. Петрунов - на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива? Фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги - дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг - своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук. Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова - нов като материали и оригинален като форма! Калия и Лили са от следното поколение столични художници: агресивни и търсещи границата между високата и низката живопис… А проф. Памукчиев не търси нищо - той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев - неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая. Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло - на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовия войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия. Над всичко виси малка картичка със златно зайче, надписа под него: “Характера на топлината е волята на бъдещето” Йозеф Бойс
Преосмислена истина | Виктор Чучков-син 17.01 - 15.02.2025 г. Куратори: Борис Мисирков, Георги Богданов Не съм сигурен дали можем да се доверим напълно на една фотография като автентично представяне на човек или някакво събитие, тъй като всичко зависи от гледната точка на автора и контекста, в който е направена снимката. Всяка фотография може да бъде манипулирана по някакъв начин, може да насочи начина, по който я виждаме. Дори изборът на тема е намеса. Като цяло киното търси правдоподобни човешки преживявания или определени истини в рамките на параметрите на една история. Същото се случва и във фотографията. И все пак киното или фотографията могат дълбоко да ни преместят отвъд научните обяснения. Интересно е да се изследва каква е истинската истина зад един портрет, зад лице, зад момент в пространството и времето… Нещо, което „звучи вярно“ за зрителя. Може би това е силата на фотографията или на визуалните изкуства – недоизказаното – да бъде оставено на въображението на зрителя да запълни празнините, диалога – между различните моменти във времето. Виктор Чучков Повечето от фотографиите, са заснети по време на създаването на 18% Сиво, филм за български фотограф, който след загубата на любовта си тръгва на пътешествие от Великобритания през Европа към родината си, за да открие себе си и своето изкуство. На фона на Европа след Брекзит, мрачни пейзажи и отчуждени индивиди, режисьорът и фотограф Виктор Чучков черпи от собствените си снимки и изследва уникалните възможности на фотографската среда, изследвайки акта на създаване, гледане и улавяне, как човек иска да бъде възприеман? Самопредставен? Как човек може да бъде автентичен? Може ли фотографията да помогне за заздравяването на раните? Да хармонизираме света около нас? Какво е автентично или наистина вярно? Във фотографиите - Доля Гавански, Сузане Оуест, Рушен Видинлиев, Норман Болман, Йокей Емерс, Борис Ван Северен, Захари Бахаров
"Карусел" 10.12.2024 - 05.01.2025 г. YO\KO+INA Ina Vasileva-INA Виктор Чучков Росен Тошев Изложбата е визуално пътешествие, което обединява кръговрата на времето, повторението в живота и символиката на въртележката. Подобно на движението на карусела – едновременно радостно и носталгично – експозицията изследва цикличността като неизменна част от човешкото съществуване. Събрани в един общ „въртящ се“ наратив, произведенията в изложбата обхващат различни медии – живопис, скулптура, фотография, видеоарт и инсталации. Те поставят въпроси за паметта, времето и крехкостта на моментите, които сякаш се завръщат, но никога не са същите. Каруселът, като метафора, е израз на детската невинност, но и на непрестанния кръговрат на живота – радост и меланхолия, начало и край, застой и движение. Във визуалния език на художниците той се явява символ на повторение, игра и носталгия. Публиката ще открие както ярки, цветни образи, които провокират усмивка, така и по-мрачни, интроспективни творби, които разкриват обратната страна на илюзията за безкрайно въртене. Изложбата предлага и интерактивни елементи, които канят зрителите да се включат в „карусела“ – било чрез физическо участие, било чрез емоционално или интелектуално потапяне. Тези моменти на взаимодействие целят да напомнят, че макар животът често да изглежда като затворен кръг, той винаги предлага възможност за ново начало и нова гледна точка. „Карусел“ е не просто изложба, а преживяване – пространство, където всеки може да открие частица от собствената си история, завъртяна във времето и пространството. Въртележката се завърта – и вие сте поканени да се качите на нея.