Калин Серапионов  I  За стените до мен

01.12-29.12.2022 г.  

​

“За стените до мен” е видеоинсталация с перформативна реализация, изградена от кадри с множество непознати хора, които временно обитават конкретно пространство.

Освен с телата си, някои присъстват там и с любима вещ, донесена от собствения им дом.

В рамките на около час те контактуват по между си, но не с думи, а безмълвно.

В основата на проекта е методът на семейните констелации. Индивидуалното ни поведение, чувствата и нагласите ни се разглеждат и осмислят в контекста на по- голямата група, тъй като всеки човек е част от дадено семейство и поема определени роли в тази структура.

Пространството е Etage 8 – на осмия етаж в индустриална сграда, намираща се в покрайнините на София. Спецификата на конкретната архитектура (остъклено пространство на последния етаж), го превръща в нещо като отделена капсула в цялостната градска среда. Седейки в нея, човек има поглед от дистанция във всички посоки. Може да наблюдава жилищните квартали, индустриалните зони, планината, да анализира динамиката на града. Целта е това пространство да се обживее с присъствието на хора, без да говорят, под звуците от собствените си тела и тишината.

 

___

 

Филмът на Йоргос Лантимос “The lobster” ни пренася в дистопична среда, в която хората без интимен партньор са насила изпратени в специален хотел, в който имат 45 дни да си намерят такъв (партньор), а ако не успеят, биват превръщани в животно по техен избор. Под натиска на тази опасност, героите полагат всякакви усилия за вписване в рамката на приемливо обществено поведение, използвайки целия си арсенал от познания какво би било то, и, в крайна сметка, проваляйки се. Наративът проблематизира конвенциите за връзките между хората, уязвимостта на индивида в група, промяната.

 

В проекта си, подобно на Лантимос, Калин Серапионов изгражда стерилна среда за социална комуникация, задавайки основни правила - без думи, и една единствена цел - общуване.

 

В процеса на адаптация към необичайната обстановка, на повърхността изплуват първичните човешки инстинкти и форми на обмен, в ежедневието обикновено потиснати от стремежа ни към продуктивност. Участниците, привидно ограничени от забраната за вербална комуникация, изглеждат по-скоро освободени от нея - те се отдават на интровертни занимания - игра, съзерцание, сън. Извън риска да бъде превърнат в омар или пони (или да претърпи каквито и да е трайни негативни последствия), индивидът получава възможността да потребява времето, пространството, своето тяло дори, изключително спрямо личните си желания. С напредване на времето, участниците пристъпват и към социални занимания, но те отново са деликатни, неинвазивни.

 

Безмълвни, участниците се обръщат (наново) към тялото като основна медия на изразяване. Наблюдаваме как в някои случаи, надградено от неизменните протези на технологията, то участва в нови ритуали на конструиране на близост - такива на съвременните киборги. Поянкога, тялото е самодостатъчно, то търси повърхности, тъкани, а друг път - други тела.

 

В синхрон с пропукването на капиталистическата идеология, поведението на участниците е може би симптоматично за нуждата на съвременния човек от покой и преосмисляне на идеала ни за пълноценен живот.

 

_

 

Кредити:

 

DoP (оператор) Тилман Рьодигер

Оператор steadicam Борислав Белберов

Първи асистент Ева Петрунова

Асистент steadicam Ваня Иванова

Гафер – Димитър Йорданов

Монтаж Калин Серапионов

Звук Георги Атанасов

Видео техника, инсталация и озвучаване Димитър Апостолов, Кирил Янев, студио Балканджи

 

Специални благодарности на Елена Антонова, Георги Николов, Magic Shop, Орлин Руевски, Момчил Ташев.

/

С подкрепата на Национален Фонд “Култура” по програма  “Едногодишен Грант 2021 “ и “Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации”.

 

____

 

Kalin Serapionov  I  About The Walls Next To Me

01.12-29.12.2022 г.  I  Opening: 01.12.2022, 18:00

 

"About The Walls Next To Me" is a video installation with performative realization, made up of footage of multiple strangers temporarily inhabiting a specific space.

In addition to their bodies, some are present there with a beloved item brought from their own home.

Within an hour or so, they communicate with each other, not in words, but silently.

At the heart of the project is the method of family constellations. Our individual behavior, feelings and attitudes are considered and made sense of in the context of the larger group, as each person is part of a family and assumes certain roles within that structure.

The space is Etage 8 - on the eighth floor of an industrial building on the outskirts of Sofia. The specificity of the particular architecture (a glazed space on the top floor), makes it something of a separate capsule in the overall urban environment. Sitting in it, one has a view from a distance in all directions. One can observe the residential districts, the industrial zones, the mountains, analyse the dynamics of the city. The aim is to inhabit this space with the presence of people, without speaking, under the sounds of their own bodies and the silence.

 

___

 

Yorgos Lanthimos' film “The Lobster” takes us to a dystopian environment where people without an intimate partner are forcibly sent to a special hotel where they have 45 days to find one (partner), and if they fail, they are turned into the animal of their choice. Under the pressure of this danger, the characters make every effort to fit into the framework of acceptable social behavior, using their entire arsenal of knowledge of what that would be, and, ultimately, failing. The narrative problematizes the conventions of human relationships, the vulnerability of the individual in a group, and change.

 

In his project, like Lanthimos, Kalin Serapionov builds a sterile environment for social communication, setting ground rules - no words, and a single goal - communication.

 

In the process of adapting to the unusual environment, primal human instincts and forms of exchange, usually suppressed in everyday life by our drive for productivity, come to light. Participants, seemingly constrained by the prohibition of verbal communication, seem rather liberated from it - they indulge in introverted pursuits - play, contemplation, sleep. Beyond the risk of being turned into a lobster or a pony (or suffering any lasting negative consequences), the individual is given the opportunity to consume time, space, his or her body even, exclusively in relation to his or her personal desires. As time progresses, participants also proceed to social activities, but these are again delicate, non-invasive.

 

Speechless, participants turn (anew) to the body as the primary medium of expression. We observe how, in some cases upgraded by the immutable prostheses of technology, it participates in new rituals of constructing proximity - those of contemporary cyborgs. At times, the body is self-sufficient; it seeks out surfaces, tissues, and at other times, other bodies.

 

In line with the rupture of capitalist ideology, the participants' behaviour is perhaps symptomatic of modern man's need for stillness and a rethinking of our ideal of a fulfilling life.

 

_

 

Credits:

 

DoP Tillman Roediger

Operator steadicam Borislav Belberov

First Assistant Eva Petrunova

Assistant steadicam Vanya Ivanova

Gaffer - Dimitar Yordanov

Editing Kalin Serapionov

Sound Georgi Atanasov

Video equipment, installation and sound Dimitar Apostolov, Kiril Yanev, Studio Balkanji

 

Special thanks to Elena Antonova, Georgi Nikolov, Magic Shop, Orlin Ruevski, Momchil Tashev.

 

/

With the support of the National Fund "Culture" under the program "One-year Grant 2021" and "Program for the restoration and development of private cultural organizations".