VIP preview

Фотографията е повече от средство за фактическа комуникация на идеи. Тя е креативно изкуство“, категоричен е приживе легендарния американски фотограф Ансел Адамс (1902-1984) и сякаш залага основните на вечния дискусия – може ли фотографията да бъде изкуството и да бъде допусната в почетния клуб на всички, които наричат себе си и творчеството си – артисти и изкуство. Този по-скоро риторичен въпрос вълнува много от прочутите фотографи, оставили ясна диря с наследството си, и отдавна доказали, че правят всичко онова, за което Едгар Дега пише „"Изкуството не е това, което виждаш, а това, което караш другите да видят." или пък потвърждава категоричността на Пабло Пикасо, че „изкуството отмива от душата праха на ежедневието.“

В изложбата на Елена Филипчева, която още в заглавието си задава свободата на интерпретацията като основно правило – Fake Photo exhibition, 22 фотографии в странна на пръв поглед комуникация с материи, рамки и обекти разказват за едно пътешествие в Тайланд, Камбоджа и Сингапур, с чувство за недостатъчност от докосване и емоция намерили своята добавъчна стойност от Париж. И така, както само изкуството може да събере в хармония необяснимото, и фотографиите на Елена Филипчева излизат извън ограниченията на традиционното възприемане на фотографията и добавят смело неочаквани провокации.

Авторът Елена Филипчева оставя вдъхновението, провокирано от различния поглед на фоторепортера, да изведе разказа на друго ниво, където без думи се срещат визия от източната мистерия и материята на западната реалност, колажи от спомени, желания, мечти. Разбиране за един свят и странни наблюдения за друг - непознат и неразбран. Пътуване на обърканите мисли между харесване, любознателност и отхвърляне. Цветен облак, който придобива различни форми, за да можем докато го наблюдаваме въображението ни да измисли нашия видян образ.

И ако пътуването е експеримент на духа, то в необичайните фотографии на Елена Филипчева, то ту се наслаждава, ту задава въпроси, ту се дистанцира, ту съзерцава или пък любопитно наднича зад стените, водата, растенията или човешките лица. Всеки герой разказва своята история и не търси пресечени точки, нито с реалността, нито с другите участници в своеобразния артистичен колаж на Филипчева.

Фотоувеличението, което в историята на киното завинаги се свързва с Микеланджело Антониони, във Fake Photo Exhibition, е излязло извън рамките на интимното преживяване между субекта и снимащия човек, предизвикало артистичната гравитация със свободен полет в реалност, която не обясняваш, не изпитваш, нито пък нахлуваш в нея, а си потънал в тихо съзерцание с ясната идея за ограничеността на времето и пространството. И тоталната свобода на личната интерпретация, която е всъщност дълбоко интимно фотоувеличение в първо лице единствено число.  

Краси Генова