top of page

ИЗЛОЖБИ 2025

„Девон“ | Фотографска изложба на Михаил Заимов 31.10 - 10.11.2025 г. Откриване: 31 октомври (петък) от 18:00 ч. Известен като подводен фотограф, прекарах години, улавяйки историите на света, скрити под водната повърхност. След 17 изложби, посветени изцяло на подводната фотография, за мен е чест да ви представя първата си надводна изложба – „Девон“. Името е намигване към геоложкия период, когато животът излиза от водата на сушата. Тази експозиция отбелязва моя собствен преход – личното ми излизане на повърхността. Тя е опит да разкажа за света, който срещнах, с погледа на човек, пробващ да надникне отвъд видимото. „Девон“ не е просто колекция от снимки, а пътепис за времето, което се натрупва в нас, за спомените, които ни изграждат, и за свободата, която откриваме, когато се осмелим да изследваме нови хоризонти. В ръцете си държите албум за преходното – не за онова, което отминава, а за това, което се натрупва в нас. За малките мигове, които ни изграждат: от уюта на стария дом и тишината на майчината прегръдка до безкрайните пътища, които ни водят към себепознанието. Всяка снимка тук е парче от един голям киносюжет без главен герой. Сред страниците се срещат спомени и свобода, търсена в необятните простори. Пътешествие, което доказва, че най ценното не е заровено в земята, а е гравирано в душите ни. Нека този албум бъде напомняне, че всеки залез и всяка раздяла са просто началото на ново приключение, а най-важните неща винаги са на една ръка разстояние. Михаил Заимов

DA FEST 10 | Доротея Долиншек и Пиетро Лугаро и Алесандро Мак-Нели | 21.10 - 25.10.2025 г.  Откриване: 21 октомври 2025 г. (вторник), 19:00 часа От 21 до 25 октомври ще се проведе десетото издание на международния фестивал за дигитални изкуства – DA Fest, организиран от Фондация „ДА ЛАБ“ и Националната художествена академия. Темата на юбилейното издание е „æŋˈzaɪəti (Тревожност): Сигнали от един несигурен свят“ – отражение върху напреженията, технологиите и новите екологични и културни реалности. ONE Gallery e домакин на авторите:  Доротея Долиншек (Словения) представя „Биосимбиотичен екзоскелет“ – надуваем скафандър, в който човешкото тяло и микробиомът съжителстват в симбиотична екология. Доротея живее в Любляна и работи в полето между екология и технологии; нейните проекти са представяни в Ars Electronica, Kapelica Gallery и 798 Cube. Пиетро Лугаро и Алесандро Мак-Нели (Италия/Германия) показват „ACV (Алгоритмичен културен вандализъм)” – интерактивна инсталация, в която роботизирана ръка и изкуствен интелект създават нови символи заедно с публиката. Пиетро изследва произхода на езика и културната логика на знаците, а Алесандро работи с роботика и машинно обучение; двамата са носители на Ars Electronica Campus Prize 2024. 14 изложби, 5 пърформанса, 5 прожекционни програми, лекции, презентации и уъркшопи на 15 локации в София. Вижте пълната програма на: da-fest.bg/programme

Петото измерение | 01.08 – 30.09.2025 | Групова изложба Отвъд материята. Отвъд времето. Където образът се превръща в енергия.

Изложба на дипломираните в магистърска програма „Фотография“ | 14.07.  - 30.07.2025 г. Ръководител доц. д-р Иван Кюранов

Раймундо Фигероа “Инструкции за ежедневието” | 17.05.2025  - 10.06.2025 г.   Поетична поредица, която се изправя срещу мизерията на рутинния живот и здравия разум, филтриран от творческото въображение и чувството за хумор на сюрреалиста. Всеки от тринадесетте произведения са уникални ръчно изработени платна и колажи, изградени от акварелни и пастелни рисунки, намерени предмети, антични пощенски марки и комикси от 60-те години, както и някои лични бележки от художника. Серията инструкции за ежедневието” е основополагаща за вдъхновението и мотивацията на художника да използва изкуството като метод инспириращ духовна дисциплина и празнуване и наслада от живота.

KOKIMOTO | "Протеже на музи, които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии“ | 01.04. - 10.05.2025 г. „Хей, аз съм протеже на музи, с които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии – за принца и за свободата“. Тази строфа от стихотворението „Чернова за писмо до любимия“ на покойната Миряна Башева, макар и променено за нуждите на изложбата се превърна в основно вдъхновение при създаването на произведенията. Творбата на поетесата предлага явна и толкова актуална днес, директна феминистична тема, при която жената не е преценена само от гледна точка на мъжа, а е обърната към себе си. И въпреки това внушение изложбата не предлага убеждението, че женската сила не се нуждае от нищо друго освен себе си. Също така не се отрича и мъжа в цялата картинка, но се набляга на освобождението. Идеите за освобождение от мъжа и обявяването на „единствеността“ на женския пол са преосмислени и преработени от мен като мъж и като автор на изложбата. Енергията на този така важен момент от стихотворението насочих към себе си за да извлека собствена проблематичност. В представените картини, скулптури, рисунки и колажи извеждам смислите на битието от живото човешко взаимодействие за да се наложат в действителността ни, стигайки до директния отказ от нея. В същата тази действителност, в която най-добрите ми илюзии са приели най-разнообразни и екзотични, културни, и етнически форми, съчетани с популярни въздействия от консуматорския ни свят, се оформя облика на т.нар. музи. Това не са единствено мои илюзии за свобода, равенство на половете и вероизповеданията, с които живеем, а оказва се живеят във всеки от нас, съответно и музите са общи... Датата на откриването не е случайно избрана да е на първи април, въпреки че поднесените теми, съвсем не са шега, Ви представям изложба с подобаваща за стила ми доза хумор и самоирония. До 24 април на втория етаж в пространството на галерията ще имате възможност да се убедите в истинността на музите, които в тъмно съзаклятие се превръщат в най-добрите ни илюзии. Калоян Илиев – Кокимото

IMG_4024 2.JPG

Групова изложба Border Mood | 25.03 - 31.03.2025 Куратор Добромир Иван Граници има не само между градове и държави, но и между нас хората. Ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия! С изложбата ни BORDER MOOD в галерия ONE се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков; пример на човек пред прага на поносимото; гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов; трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живопистта на Ст. Петрунов - на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива? Фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги - дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг - своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук. Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова - нов като материали и оригинален като форма! Калия и Лили са от следното поколение столични художници: агресивни и търсещи границата между високата и низката живопис… А проф. Памукчиев не търси нищо - той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев - неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая. Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло - на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовия войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия. Над всичко виси малка картичка със златно зайче, надписа под него: “Характера на топлината е волята на бъдещето” Йозеф Бойс

Трансформирани реалности | Шахриар Мазанди | 24.02.2025 - 24.03.2025 ​Куратор: Десислава Зафирова Шахриар Мазанди показва за пръв път пред българска публика своето изкуство, инспирирано от мулти - културното влияние повлияло неговия творчески и житейски път. Като продукт на англо-иранската мултикултура, неговите търсения, които придружават творчеството му, са повлияни от Джалал ал-Дин Руми от Изтока и A E Housman от Запада. Базиран в Англия, където е израстнал той е близък както на юдаизма, така и на християнската религия и търсещ истината в противоречието . Авторът избира неслучайно като отправна точка за своята изложба България , но нещо повече - той открива дълбок смисъл в това да излъчи своите послания от една страна, каквато е нашата държава в геополитически аспект , а именно границата на източния и западния свят. Работата на Шахриар Мазанди засяга видимото и невидимото - това, което се намира отвъд границите на триизмерното възприятие. Неговата фотографска работа, която прилича на това, което беше известно като соларизация по времето на аналоговия филм, загатва за 4-то, 5-то измерение и отвъд това, което може да бъде въобразено, но не и възприето. Неговите конвенционални фотографии са минималистични, разчитайки на свеждане до ключови елементи на композицията с обекти, често далечни и отдалечени в огромни пейзажи - повдигайки въпроса "дали сме като незначителни прашинки в огромна вселена или всеки от нас има по-велика цел?" Сериите, базирани на огъня, са огледални и шест пъти пречупени през огледален филтър, докато не заприличат на тестовете с мастило на Роршах. Те нямат единствена фиксирана референтна точка, но това, което се наблюдава, е обект на възприятие на зрителя. Някои може да видят изкривена анатомия, невъзможни зооморфни форми или всяка друга форма, която произтича от собствената кутия на Пандора на индивида. За разлика от това, фотографиите с градски пейзажи имат силна фиксирана фокусна точка, която действа като „ос на света“, със сгради или структури като свързващи пръти между това царство и тези отгоре и отдолу. Свързвайки световете на визуалното изкуство, музиката и поезията, неговата работа изследва неизследваните територии на човешкото възприятие, езика и подсъзнанието. Практиката му се противопоставя на категоризацията, като съчетава традиционни и дигитални техники, за да създаде произведения, които пулсират с почти хипнотична интензивност. В основата на творчеството на Мазанди стои неговият уникален подход към текста и формата. Ранните му поетични експерименти полагат основите на визуален език, който балансира между думата и образа, смисъла и абстракцията. Неговите типографски експерименти – често плътни, многослойни и деконструирани – оспорват начина, по който възприемаме езика, подтиквайки ни да виждаме думите не просто като носители на значение, а като динамични визуални обекти.

Преосмислена истина | Виктор Чучков-син | 17.01.2025 - 15.02.2025 Куратори: Борис Мисирков и Георги Богданов ​ Не съм сигурен дали можем да се доверим напълно на една фотография като автентично представяне на човек или някакво събитие, тъй като всичко зависи от гледната точка на автора и контекста, в който е направена снимката. Всяка фотография може да бъде манипулирана по някакъв начин, може да насочи начина, по който я виждаме. Дори изборът на тема е намеса. Като цяло киното търси правдоподобни човешки преживявания или определени истини в рамките на параметрите на една история. Същото се случва и във фотографията. И все пак киното или фотографията могат дълбоко да ни преместят отвъд научните обяснения. Интересно е да се изследва каква е истинската истина зад един портрет, зад лице, зад момент в пространството и времето… Нещо, което „звучи вярно“ за зрителя. Може би това е силата на фотографията или на визуалните изкуства – недоизказаното – да бъде оставено на въображението на зрителя да запълни празнините, диалога – между различните моменти във времето. Виктор Чучков Повечето от фотографиите, са заснети по време на създаването на 18% Сиво, филм за български фотограф, който след загубата на любовта си тръгва на пътешествие от Великобритания през Европа към родината си, за да открие себе си и своето изкуство. На фона на Европа след Брекзит, мрачни пейзажи и отчуждени индивиди, режисьорът и фотограф Виктор Чучков черпи от собствените си снимки и изследва уникалните възможности на фотографската среда, изследвайки акта на създаване, гледане и улавяне, как човек иска да бъде възприеман? Самопредставен? Как човек може да бъде автентичен? Може ли фотографията да помогне за заздравяването на раните? Да хармонизираме света около нас? Какво е автентично или наистина вярно? Във фотографиите - Доля Гавански, Сузане Оуест, Рушен Видинлиев, Норман Болман, Йокей Емерс, Борис Ван Северен, Захари Бахаров

  • Grey Facebook Icon
  • Grey Instagram Icon
bottom of page