top of page

2025

Петото измерение | 01.08 – 30.09.2025 | Групова изложба Отвъд материята. Отвъд времето. Където образът се превръща в енергия.

Раймундо Фигероа “Инструкции за ежедневието” | 17.05.2025  - 10.06.2025 г.   Поетична поредица, която се изправя срещу мизерията на рутинния живот и здравия разум, филтриран от творческото въображение и чувството за хумор на сюрреалиста. Всеки от тринадесетте произведения са уникални ръчно изработени платна и колажи, изградени от акварелни и пастелни рисунки, намерени предмети, антични пощенски марки и комикси от 60-те години, както и някои лични бележки от художника. Серията инструкции за ежедневието” е основополагаща за вдъхновението и мотивацията на художника да използва изкуството като метод инспириращ духовна дисциплина и празнуване и наслада от живота.

KOKIMOTO | "Протеже на музи, които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии“ | 01.04. - 10.05.2025 г. „Хей, аз съм протеже на музи, с които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии – за принца и за свободата“. Тази строфа от стихотворението „Чернова за писмо до любимия“ на покойната Миряна Башева, макар и променено за нуждите на изложбата се превърна в основно вдъхновение при създаването на произведенията. Творбата на поетесата предлага явна и толкова актуална днес, директна феминистична тема, при която жената не е преценена само от гледна точка на мъжа, а е обърната към себе си. И въпреки това внушение изложбата не предлага убеждението, че женската сила не се нуждае от нищо друго освен себе си. Също така не се отрича и мъжа в цялата картинка, но се набляга на освобождението. Идеите за освобождение от мъжа и обявяването на „единствеността“ на женския пол са преосмислени и преработени от мен като мъж и като автор на изложбата. Енергията на този така важен момент от стихотворението насочих към себе си за да извлека собствена проблематичност. В представените картини, скулптури, рисунки и колажи извеждам смислите на битието от живото човешко взаимодействие за да се наложат в действителността ни, стигайки до директния отказ от нея. В същата тази действителност, в която най-добрите ми илюзии са приели най-разнообразни и екзотични, културни, и етнически форми, съчетани с популярни въздействия от консуматорския ни свят, се оформя облика на т.нар. музи. Това не са единствено мои илюзии за свобода, равенство на половете и вероизповеданията, с които живеем, а оказва се живеят във всеки от нас, съответно и музите са общи... Датата на откриването не е случайно избрана да е на първи април, въпреки че поднесените теми, съвсем не са шега, Ви представям изложба с подобаваща за стила ми доза хумор и самоирония. До 24 април на втория етаж в пространството на галерията ще имате възможност да се убедите в истинността на музите, които в тъмно съзаклятие се превръщат в най-добрите ни илюзии. Калоян Илиев – Кокимото

IMG_4024 2.JPG

Групова изложба Border Mood | 25.03 - 31.03.2025 Куратор Добромир Иван Граници има не само между градове и държави, но и между нас хората. Ролята на творците е да маха тези прегради, създадени от политики, религии, навици и суеверия! С изложбата ни BORDER MOOD в галерия ONE се опитваме да покажем разнопосочни похвати и стратегии на съвременни автори от различни поколения. Да погледнем чугунения пурпурен герой на проф. Занков; пример на човек пред прага на поносимото; гледащ в една неизвестност и не чакащ нищо. Или да се спрем пред работата на Сашо Стойцов; трансформация и случайност, флуидност под контрол, радост и тъга. Не по малко парадоксална е живопистта на Ст. Петрунов - на границата между Академията и авангарда, небрежна и ултимативна, конкретна и мъглива? Фотографът Стефан Милев показва голяма чернобяла снимка от река Велека, която е правена между деня и нощта и доказва умението на автора да борави със светлината и тъмнината в човека. Швейцарската Силви Флори поднася бронзова чанта, пълна с книги - дали скучна проза или елегантна поезия знае само тя. Хибридна е графиката на немеца Отьорг - своеобразно сбогуване със София след многогодишния престой тук. Леда Старчева остава вярна на хладната естетика и спокойната хармония с бронз, който спокойно и може да стане част от колекцията на СГХГ. Това се отнася и до странния обект на Роси Гецова - нов като материали и оригинален като форма! Калия и Лили са от следното поколение столични художници: агресивни и търсещи границата между високата и низката живопис… А проф. Памукчиев не търси нищо - той отдавна е намерил себе си и сменяйки един медиум с друг ни показва, че само промяната е вечна. Ивайло Христов е решил да ни покаже един граничен знак от бъдещето. Както и проф. Цанев - неговият ектопластикон е восъчна епопея между органичното и безкрая. Със съдействието на Йорданка Христова акцията на Йово Панчев е посветена на колективното тегло - на енигмата при груповата тежест. Не толкова загадъчна е червената пирамида на Боби Стоянов, напукана от тежестта на тривиалното и досадното. Както и бронзовия войн на Юксел М с неговата безмълвност и меланхолия. Над всичко виси малка картичка със златно зайче, надписа под него: “Характера на топлината е волята на бъдещето” Йозеф Бойс

Преосмислена истина | Виктор Чучков-син 17.01 - 15.02.2025 г. Куратори: Борис Мисирков, Георги Богданов ​ Не съм сигурен дали можем да се доверим напълно на една фотография като автентично представяне на човек или някакво събитие, тъй като всичко зависи от гледната точка на автора и контекста, в който е направена снимката. Всяка фотография може да бъде манипулирана по някакъв начин, може да насочи начина, по който я виждаме. Дори изборът на тема е намеса. Като цяло киното търси правдоподобни човешки преживявания или определени истини в рамките на параметрите на една история. Същото се случва и във фотографията. И все пак киното или фотографията могат дълбоко да ни преместят отвъд научните обяснения. Интересно е да се изследва каква е истинската истина зад един портрет, зад лице, зад момент в пространството и времето… Нещо, което „звучи вярно“ за зрителя. Може би това е силата на фотографията или на визуалните изкуства – недоизказаното – да бъде оставено на въображението на зрителя да запълни празнините, диалога – между различните моменти във времето. Виктор Чучков Повечето от фотографиите, са заснети по време на създаването на 18% Сиво, филм за български фотограф, който след загубата на любовта си тръгва на пътешествие от Великобритания през Европа към родината си, за да открие себе си и своето изкуство. На фона на Европа след Брекзит, мрачни пейзажи и отчуждени индивиди, режисьорът и фотограф Виктор Чучков черпи от собствените си снимки и изследва уникалните възможности на фотографската среда, изследвайки акта на създаване, гледане и улавяне, как човек иска да бъде възприеман? Самопредставен? Как човек може да бъде автентичен? Може ли фотографията да помогне за заздравяването на раните? Да хармонизираме света около нас? Какво е автентично или наистина вярно? Във фотографиите - Доля Гавански, Сузане Оуест, Рушен Видинлиев, Норман Болман, Йокей Емерс, Борис Ван Северен, Захари Бахаров

"Карусел" 10.12.2024 - 05.01.2025 г. YO\KO+INA Ina Vasileva-INA Виктор Чучков Росен Тошев ​ Изложбата е визуално пътешествие, което обединява кръговрата на времето, повторението в живота и символиката на въртележката. Подобно на движението на карусела – едновременно радостно и носталгично – експозицията изследва цикличността като неизменна част от човешкото съществуване. Събрани в един общ „въртящ се“ наратив, произведенията в изложбата обхващат различни медии – живопис, скулптура, фотография, видеоарт и инсталации. Те поставят въпроси за паметта, времето и крехкостта на моментите, които сякаш се завръщат, но никога не са същите. Каруселът, като метафора, е израз на детската невинност, но и на непрестанния кръговрат на живота – радост и меланхолия, начало и край, застой и движение. Във визуалния език на художниците той се явява символ на повторение, игра и носталгия. Публиката ще открие както ярки, цветни образи, които провокират усмивка, така и по-мрачни, интроспективни творби, които разкриват обратната страна на илюзията за безкрайно въртене. Изложбата предлага и интерактивни елементи, които канят зрителите да се включат в „карусела“ – било чрез физическо участие, било чрез емоционално или интелектуално потапяне. Тези моменти на взаимодействие целят да напомнят, че макар животът често да изглежда като затворен кръг, той винаги предлага възможност за ново начало и нова гледна точка. „Карусел“ е не просто изложба, а преживяване – пространство, където всеки може да открие частица от собствената си история, завъртяна във времето и пространството. Въртележката се завърта – и вие сте поканени да се качите на нея.

  • Grey Facebook Icon
  • Grey Instagram Icon
bottom of page